Розите

Написано от:: admin Публикувано в: Полезни съвети Дата на създаване: 2016-12-11 Преглеждания: 166 Коментар/и: 0
Розите

Всичко за розите

Съвети за засаждане и отглеждане на рози

 

 

От къде идва розата?

Смята се, че родината на розата е средна Азия. За пренасянето и по българските земи се носят различни легенди и предания. Какъвто и да е пътя на царицата на цветята – едно е повече от ясно – тя е дълбоко свързана с българските традиции, история и фолклор. И до днес градинската роза остава един от най-ярките български символи и предпочитано растение, което присъства във всяка цветна градина.

 

Отдавна е общоприето, че розите са символ на романтични чувства. Но , за да се радваме на ароматната им красота, трябва да се положат правилни грижи, знания и умения и, разбира се, търпение и любов.

Какво представляват розите?

Розовият храст спада към семейство шипкови. Това, което е характерно за царицата на цветята е образуването на силно и добре разклонено  коренище, достигащо до завидна дълбочина. Именно то помага на розата да оцелява през студените зимни месеци и да радва със своята красота продължение на дълги години.

Подходящи сортове рози  за  отглеждане на открито и за оранжерийно производство са:

Карина (чайнохибриден сорт с тъмнорозови цветове, нежен аромат и средно дълги иправи дръжки);

Паскали (чайиохибридиа с кремавобели цветове);

ПерГинт (чайнохибридна със златистожълти цветове и яйцевидно заострени цветни пъпки).

Соня (чайнохибридна със светлорозови цветове и нежен аромат);

Мерцедес (флорибунда с огненочервени цветове с леко кафяво матов оттенък и приятен аромат);

 

1.Кога е най- удачно да посадим рози?

 

За предпочитане е засаждането през есента (от средата на октомври до средата на ноември), или рано напролет, веднага
щом стане възможно да се работи на открито. Влажното време благоприятства вкореняването и укрепването на розата, а когато настъпи пролетта, тя е готова да започне своето развитие.

 

Розата се нуждае от слънчево , но в същото време и проветливо място. Сянката пречи на царицата на цветята и заради нея тя често развива само листа.  Иначе розите могат да растат на всякакви почви,освен на леки песъчливи и тежки глинести.

 

2. Как да засадим рози?

 

Посадъчната ямка трябва да се изкопае на достатъчна дълбочина и ширина, така че на корените да е свободно.  Но не бива да се забравя, че преди засаждането ямката трябва да се полее с вода и тя да попие в почвата. Растението трябва да се освободи от опаковката.

 Що се отнася до подрязването на корените – направете го, стремейки се да отстраните 1/3 от дължината им. Подрязват се и  филизите  на 2-3 пъпки  и се поставя  в ямката като се разпределят  хубаво корените. Почвата се посипва така ,че да не покрие кореновата шийка или мястото на облагородяване да е на 5см. под повърхността.

 

Старателното трамбоване е задължително. Трябва да се полее растението още веднъж и на първо време да се подреже на 10-15 см.Ако корените са засъхнали, се подрязват и се натапят за няколко часа във вода преди да се пристъпи към  засаждането.

При засаждане  на полиантови, чайнохибридни и флорибунда рози, разстоянието между тях трябва да е не по-малко от 25-35см, а между редовете 60-70см. За паркови и катерливи рози са необходими 45-50см и 80-100см, а за миниатюрните рози 15-20см и 40-50см.

 Важно условие, за  да бъдат розите в добро състояние и да цъфтят обилно, е почвата около тях да се разрохква постоянно и плевелите  да се отстраняват.

 

3 .Какво обича царицата на цветята?

Розите имат дълъг живот и могат да останат на едно място повече от 20 г. Те не са взискателни на почви, тъй като корена им е дива шипка. Поради непрекъснатия си цъфтеж обаче те се нуждаят от много хранителни елементи, които са необходими за изграждането на цветовете. Ето защо обилното торене е най-важното условие за успешното им отглеждане.

Ежегодно торене се прави на есен с оборски тор и суперфосфат.

Напролет се подхранва с по 20-30кг. амониева селитра и калиев сулфат на декар. Добре е по време на вегетацията няколкократно да се внасят азотни и калиеви торове.

След  като се събудят розите през пролетта, трябва да се подхранят с амониева селитра(1с.л. на 10 литра вода). В това време растението се нуждае именно от азот,за да расте.

В началото на образуването на пъпките е хубаво  да се подхрани с комбиниран минерален тор. По време на вегетацията на всеки 10-15 дни се полива с разтвор на минерални торове или с шербет от птичи тор.

Растението се храни в по-голяма степен с минерални торове. Но ако внасяте само такива препарати, има не малък риск да унищожите микроорганизмите в почвата. Затова се препоръчва: през рана пролет след разклоняване мулчирайте храста с угнил тор, след това поръсете почвата с костно брашно, а през лятото сложете дървесна пепел.

 

4. Как стои въпроса с поливането на розите?

То трябва да се извършва сутрин или вечер, когато няма пряка слънчева светлина.  

Поливайте по-рядко , но по 5-10 литра под храстовидните и по 10-15 литра под катерливите рози. Желателно е да поливате розите средно по веднъж на седмица. Водата трябва да бъде топла, защото корените не „пият” студената вода.Освен това неработещите корени във влажна почва ще загният, растението ще отслабне и ще започне да боледува.

По време на вегетацията розите се нуждаят от редовно окопаване, плевене, подхранване, борба с болестите и неприятелите.

 

5.Резитба на розитe

Резитбата на рози е ежегодно необходимо  и много важно мероприятие -  чрез резитбата храста се поддържа непрекъснато млад, балансира се растежа и цъфтежа му и се подобрява декоративния му вид. Отделните групи рози обаче изискват различна резитба в зависимост от биологичните си особености и растежните си възможности. Резитбата се извършва винаги с добре наострена и стегната ножица. Тя се държи така, че тясното острие да бъде обърнато нагоре, а широкото режещо острие – надолу към пъпката, до която се реже.


 Има три вида резитби при розите дълга, средна и къса. При дългата не се отрязва много, а се оставя голяма част миналогодишните стъбла, при средната се премахва голяма част от стъблото, като се оставят 4-6 пъпки, а при късата се оставят 2-3 пъпки в основата.

 

Също така има пролетно, лятно и есенно подрязване. Най-основното е пролетното подрязване. При него се вземат под предвид биологичните особености на различните сортове и видове. При бързорастящите виещи се рози стъблата се запазват с почти цялата си дължина,като само малко се скъсяват. При старинните паркови рози се прави само санитарно подрязване, като се премахват заболелите стъбла.При останалите видове резитбата е в зависимост от растежа на самите храсти. С лятното подрязване се регулира цъфтежа, като се махат само прецъфтелите цветове. Подрязването през есента е необходимо за подготвяне на храста за зимните месеци като се отстраняват болните и изсъхнали стъбла, а останалите се скъсяват.

Храстовидни рози

 Към тях спадат както еднократно цъфтящите градински рози, така и някой естествени видове. Те образуват цветовете си върху клонки, които са се развили предишното лято. При резитбата се премахват всички слаби, недоразвити и повредени клонки от вътрешността на храста. Почистват се изсъхналите и измръзналите върхове на едногодишните клонки. От по-старите храсти ежегодно се изрязва ниско, на 10-15 см, по един застарял клон. Това предизвиква израстването на нови силни леторасли, чрез които храстът се подмладява.

      По същия начин се извършва и резитбата на ремонтантните рози. 
      Полиантови и полиантово-хибридни рози – при резитбата няма съществена разлика между дребноцветните и едроцветните полиантово-хибридни рози. Поради обилния цъфтеж от тези рози се създават цветни фигури и “килими”, под които почвата не се вижда. На един и същи храст може да се прилага средна резитба на 3-5 пъпки за получаване на много цветове и къса резитба на 2-3 пъпки за получаване на нови, подмладяващи клонки.  Правилото тук е - по-силните растения се режат по-дълго, а по-слабите по-късо.

      Чайно-хибридни рози

 Тази група рози образува цветове върху клонки от първи, вотир и трети ред, което обуславя непрекъснатия цъфтеж през целия вегетационен период с малки прекъсвания от 15-20 дни. Сортовете имат различна сила на растеж, което налага разична резитба – дълга, средна и къса. Различна резитба може да се приложи и върху растения от един и същ сорт в зависимост от целта – храстът да цъфти само за украса в градината или и са получаване на рязан цвят.

      Флорибунда – Тази група рози заема средно положение между полиантово-хибридните чайно-хибридните. Почистването на храста от слаби, болни и гъсти клонки е задължително. В зависимост от силата на растението за основни се оставят от 3 до 6 клона. Старите клонки се режат в основата, ако има по-млади клони. В тази група има сортове с мощно развити храсти, както при чайно-хибридните, и ниски, както при полиантовите. Поради това резитбата е средна за силните растения и къса за слабите.

      Влечащи и пълзящи рози – Те са обединени от общия признак дължна на клоните, но мат твърде различни биологични особености. При пролетната резитба се почистват слабите, болните и недоразвитите клони. В зависимост от това, каква форма ще се придаде на храста, се прави и основна резитба. Когато разклоненията ще се подържат на височина 2-3 м и повече, тогава всички разклонения от основата се премахват, за да се образува едно мощно стъбло, което носи връхните разклонения. Такива разклонения се вдигат високо над почвата на тераса или пергола. Ако влечащата роза не се развива по ограда или не закрива някоя стена, тогава броят на основните разклонения се определя според площта, която се покрива. В такъв случай периодично се режат от основата най-старите клони, които са излишни, и се оставят по-младите за поддържане на храста.
 

 

6. А как да се грижим за царицата на цветята през зимата?

За да не загният розите в резултат на внезапни студове или да не загубят своята способност да цъфтят, трябва да се подготвите сериозно.

При минусови температури се пука кората на растенията , а над нула градуса растенията се събуждат. Ако след студовете започне рязко затопляне , голяма е възможността в тези пукнатини да попаднат микроорганизми , които при топло време могат да предизвикат заболяване.

Затова в тези места където розите зимуват , трябва да се сведе до минимум възможността от резки промени в температурите. Важно е  растенията да са сухи, за да може соковете, които изтичат от пукнатините, да не разнасят микроорганизми по цялото растение. Преди да ”заспят„  растенията, от клонките се махат всички останали листа.Оголените растения се превиват към земята така, че те да са ниско , но едновременно с това да не лежат на почвата, и се връзват на сноп.

Над така подредените растения се поставя покритие от дъски ,така че разстоянието между летвите да е минимално.След това се поставя полиетилен.

Това се прави през ноември,когато почвата започва да измръзва –на розите им е нужно по-дълго време свеж въздух.Най-подходящо за това  укритие е фурнирът. Най-опасният период за розите е стоплянето. Ако затоплянето е прекалено дълго, то по-добре  да отворите укритието, за да постъпи свеж въздух.

 

 

Как да подготвим розите за зимен сън?

За да са красиви, здрави и с буен цъфтеж и през следващата година розите трябва да получат солидна доза от обгрижване през зимата. И все пак, ако вашите рози биват  пострадали от студа, не всичко е загубено, те могат да бъдат спасени.

Но, за да избегнете подобно замръзване, е добре в началото на декември да защитите розите от студа. Лекото застудяване не вреди на розите, а допринася за по-доброто съзряване на издънките и закалява растенията. Преждевременното затрупване кара растенията да покълват, затова покрийте розите с настъпването на трайните студове.

Най-добрите материали за защита на розите са: градинска пръст, сухи листа, елхови клонки, дървени стърготини, слама и др.

Преди затрупване на розите е добре да премахнете останали цветове, листа и младите филизи, а също така може да напръскате храста с медено-сапунен разтвор (300 гр сапун и 30 гр меден сулфат на 10 литра вода).

Окастрянето на розовите храсти допринася за намаляване на соко-движението. Удължаването на този процес при растенията е  най-честата причина за тяхното измръзване. В този случай не ниските температури са пагубни, а високите ноемврийски и декемврийски температури. Растението не преминава в покой и продължава да образува нови листа и леторасти. Соко-движението не се преустановява и при рязко застудяване клетъчният сок замръзва и разкъсва проводящите тъкани.

 

Най-ефективният метод за защита на розите е загърлянето. Загърлянето става, като се задигне пръстта в основата на растението. Така се предпазва от измръзване кореновата му система, както и започналите да се развиват по-рано леторасти. Задължително направете опора за растението и го привържете към нея. Приберете клоните максимално близо. Така ще ги предпазите едновременно от силни ветрове и от счупване под тежестта на снега, който евентуално ще падне.

 

Преди загърлянето почистете добре всички плевели и изсъхнали листа около храстите.

При загърлянето към почвата се добавят и добре угнил оборски тор, защото ако не е добре угнил, ще изгори леторастите, тъй като отделя голямо количество топлина при угниването.Натрупайте градинска почва около храста, така че купчината да покрие 30 см от растението. След като почвата замръзне, я покрийте със слой от слама, листа или друг вид лека тор. Следващата пролет ще трябва да отстраните защитата от растението, преди да са пробили пъпките.

В насаждения и лехи, където розовите храсти са близо един до друг и няма възможност да се събере достатъчно почва за загрибване, основата на всяко растение се покрива с разложена слама, листовка или други органични остатъци с дебелина 15-20 см.

При влачещите рози положението е малко по-различно - трябва да ги отстраните от опорната им конструкция и да приведете стъблата им възможно най-близо до земята. Стъблата се покриват с 15-20 см слой почва, който след като замръзне се покрива с листа. На следващата пролет, веднага щом почвата се отпусне и вече няма вероятност от падане на слани, прикрепете стъблата към тяхната опорна конструкция.

Клоните на старите високостъблени рози, които не могат да бъдат огъвани, се увиват със слама и се покриват отгоре с полиетилен.

 

При саксийните рози зимният покой не е необходим. При пододящи условия те ще продължат да се развиват и да цъфтят. Тези условия са температура, която не пада нощем под 10-12 градуса, и обилна светлина – остъклена тераса или зимна градина.

В същата категория

Свързани блогове от етикети

Оставете коментар

Въведете верификационния код